Българското политическо възраждане 1762-1878г. |
За същността и предназначението на тази книга днес
Значимостта на проблема за правата на християните в Османската империя по мюсюлманското законодателство не е нужно да бъде доказвана.
В дисертацията на Владимир Гиргас правата на християните са изследвани въз основа на постановленията на шериата - мюсюлманските свещени религиозни правни норми. Ислямският религиозен и идеологически модел е в основата на османската политическа система. Наред с последователно прилаганият централизъм и пълната милитаризация на обществения живот ислямското религиозно право формира фундамента на османския деспотизъм. Стремежът на османските султани да използват исляма за укрепване на авторитета на централната власт намира израз в създалата се практика от главния мюфтия да се иска фетва по най-важните въпроси разглеждани и утвърждавани от султанското правителство.
Въз основа на документи и научни съпоставки авторът доказва, че основите на правната система на империята не позволяват изравняване на правата между мюсюлмани и християни, като стремежите на османските султани в тази насока (инспирирани от Великите сили в хода на развитието на т.нар. Източен въпрос) само влошават положението на християните - поданици на Османската империя.
В дисертацията се разглежда проблем, който до голяма степен стои в основата на дългата антиосманска съпротива на балканските народи. Дисертацията може да окаже съществено влияние върху живеещите днес генерации за съвременната оценка на българското минало "в сянката на Азия".
Робство, владичество или присъствие? Една възможност да се даде отговор на този въпрос ви предлага тази книга, защото не бива да се забравя, че Османската империя се изгражда и развива като теократична монархия въпреки предизвикателствата на Новото време; защото съвременният човек не си дава сметка за значението на религията преди столетия. Погрешно би бегло да съдим по нейната роля от ХХ век за предходни исторически времена - всяко от тях е само за себе си.
Значимостта на проблема за правата на християните в Османската империя по мюсюлманското законодателство не е нужно да бъде доказвана.
В дисертацията на Владимир Гиргас правата на християните са изследвани въз основа на постановленията на шериата - мюсюлманските свещени религиозни правни норми. Ислямският религиозен и идеологически модел е в основата на османската политическа система. Наред с последователно прилаганият централизъм и пълната милитаризация на обществения живот ислямското религиозно право формира фундамента на османския деспотизъм. Стремежът на османските султани да използват исляма за укрепване на авторитета на централната власт намира израз в създалата се практика от главния мюфтия да се иска фетва по най-важните въпроси разглеждани и утвърждавани от султанското правителство.
Въз основа на документи и научни съпоставки авторът доказва, че основите на правната система на империята не позволяват изравняване на правата между мюсюлмани и християни, като стремежите на османските султани в тази насока (инспирирани от Великите сили в хода на развитието на т.нар. Източен въпрос) само влошават положението на християните - поданици на Османската империя.
В дисертацията се разглежда проблем, който до голяма степен стои в основата на дългата антиосманска съпротива на балканските народи. Дисертацията може да окаже съществено влияние върху живеещите днес генерации за съвременната оценка на българското минало "в сянката на Азия".
Робство, владичество или присъствие? Една възможност да се даде отговор на този въпрос ви предлага тази книга, защото не бива да се забравя, че Османската империя се изгражда и развива като теократична монархия въпреки предизвикателствата на Новото време; защото съвременният човек не си дава сметка за значението на религията преди столетия. Погрешно би бегло да съдим по нейната роля от ХХ век за предходни исторически времена - всяко от тях е само за себе си.